Десетки пъти в работата си сме се срещали с хора, които на думи желаят да се борят за дадена кауза или срещу нещо, което смятат за несправедливо „за принципа“. 90% от тези хора „не са за парите“…докато не чуят какво би им струвало едно дело и риск от какви допълнителни разноски крие. В много случаи това са се отказвали, дори когато сме предлагали безплатна правна защита, тъй като каузата е била смислена и за нас.
За целите на този материал оставяме настрана горния тип дела, които се водят за принципа или като израз на гражданска позиция. На тях ще обърнем внимание в отделна публикация, тъй като темата се преплита с тази за гражданското общество, за идеите, образованието и др.
Тук ще се концентрираме практически върху това за какво трябва да бъде подготвен от финансова гледна точка човек, ако има намерение да води дело. Добре е да се има предвид, че извънсъдебното уреждане на спорове също има някакви финансови измерения.
- Държавни такси. В общия случай държавната такса за граждански дела в съда е 4% от материалния интерес. Тя се заплаща с подаването на исковата молба, т.е. ищецът трябва да е подготвен да я заплати. Ще бъде възстановена след присъждане на разноски при спечелване на делото с влязло в сила решение и след събирането им по доброволен или принудителен ред от ответника.
- Гаранция за обезпечение на иск. В гражданските дела може да се добави /или инициира предварително/ обезпечение на предявен/бъдещ иск. Чрез тази процедура ищецът може да запорира банкови сметки на ответника, да възбрани недвижим имот или да наложи друга обезпечителна мярка. По този начин би гарантирал по-лесното събиране на вземането си след спечелване на делото. Държавната такса за допускане на обезпечение е 40 лева, но в повечето случаи съдилищата изискват внасяне на парична гаранция за допускане на обезпечението – между 10 и 20 % от размера на цената на иска. Смисълът на тази гаранция е, че тя стои блокирана по сметка на съда, и при загубване на делото, сумата може да послужи за обезщетяване на вреди, нанесени на ответната страна. Тази сума подлежи на връщане при спечелване на делото или при липса на иск за вреди от ответната страна, но през цялото време, докато обезпечителната заповед е в сила, не е достъпна за страната, поискала обезпечението.
- Депозити за вещи лица. В повечето дела се налага ангажиране на експерти от различни области /вещи лица/ за изготвяне на експертни заключения, чрез които да бъде проведено успешно доказване. Страната по делото е принудена да заплати указания от съда депозит, за да може вещото лице да работи. В противен случай искането за експертиза ще бъде заличено, съответно – доказването няма да бъде проведено, от което ще последва отхвърляне на иска. Депозитите варират от типа експертиза, обема на делото, съдебния район и др. Депозитът, както и държавната такса, подлежи на възстановяване от ответната страна, ако делото бъде спечелено.
- Други разходи. Тук може да има различни отклонения, но ще обърнем внимание на най-често срещаните допълнителни разходи. Често в имуществените спорове страните си изпращат покани за доброволно изпълнение или други уведомления. Това може да стане чрез поща, куриер, имейл, но най-често се прави чрез нотариус или ЧСИ, заради възможността за се завери съдържанието на поканата, както и да се удостовери получаването. Тези разходи са извънсъдебни и няма производство, в което да бъдат обезщетени, освен по доброволен път, което рядко става. От друга страна, подобен род действия в някои случаи водят до извънсъдебно разрешаване на казуса, което е много по-бързо и по-евтино и за двете страни. Отново с оглед извънсъдебно уреждане на спор /например делба на недвижим имот/, се възлагат частни експертизи на вещи лица или оценителски фирми. Голямо перо в допълнителните разходи с таксите на ЧСИ в производство по принудително изпълнение. Ако загубилата страна не изпълнява доброволно, вариантът е да се образува изпълнително дело. То е свързано с такси на ЧСИ, като събирането на парите не е гарантирано, например ако другата страна няма недвижим имот, банкови сметки или трудов договор.
- Адвокатски хонорари. Оставяме ги на последно място, тъй като хипотетично едно лице би могло да заведе дело и без да използва съдействие на адвокат, да проведе доказване, да участва в делото и на горните инстанции, да образува изпълнително дело и т.н. Адвокатски хонорар се дължи за първоначална консултация и/или изготвяне на покани и извънсъдебни книжа, след това за водене на дело във всяка инстанция, както и за водене на изпълнителното дело. В тази връзка възможен ориентир е Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не трябва да се забравя свободата на договаряне. Ето защо различни адвокати могат да поискат различен хонорар за водене на един и същи тип дело. Адвокатското възнаграждение за водене на дело е част от разноските и подлежи на обезщетяване, което може в някои случаи да не бъде пълно.
Като заключение:
- Защитата на правата и интересите струва пари /навсякъде по света/. Това включва както адвокатски хонорари, така и други допълнителни такси и разноски.
- Всяко дело крие риск от загуба, която води не само до заплащане на такси и разноски, а и на поемане на разноски на ответната страна.
- Част от консултантската работа на адвоката е точно и ясно да уведоми клиента си за разходите, които ще трябва да направи по повод едно дело, както и за възможните рискове да понесе разноски на ответната страна. За съжаление в последните години у нас е някак си абсолютизирано „изискването“ на клиентите не само да им се гарантира спечелване на делото, а и възстановяване на всички направени разходи до стотинка. Това е неправилен възглед и е добре това да се разяснява на клиентите от гледна точка както на житейската, така и на правната логика.
Настоящата статия отразява виждането на адв. Ясен Крайчев, има информативен характер и не представлява правна консултация. Кантора Крайчев Партнърс разполага с богат опит с водене на различен тип дела, постигане на извънсъдебни споразумения, спогодби и др. Ако желаете да ни ангажирате, не се колебайте да поискате оферта и да го направите.