
В последните години неколкократно ни търсят за съдействие клиенти с идентичен казус. Българи, живели и работили в страна от Европейския съюз, които са прекратили трудова дейност в чужбина и желаят да получават в България обезщетението си за безработица. За съжаление, макар че са се снабдили с необходимите документи от съответната държава, получават откази от Националния осигурителен институт /НОИ/. Мотивите за отказите винаги са едни и същи – според НОИ лицата през годините на трудовата си дейност са имали постоянно пребиваване в чуждата държава, а компетентна институция да изплаща обезщетението за безработица и съответната институция там, а не българският Национален осигурителен институт.
НОИ не споделя аргументите, които са подкрепени от правото на ЕС, както и от съдебната практика на административните съдилища, че мястото на постоянно пребиваване на едно лице не е просто мястото, на което живее. НОИ не отчита, че голямата част от българите, работещи в чужбина, го правят с намерение да съберат пари, да помагат на семейството си или поради други икономически причини, а не с идеята да се установят трайно в чуждата държава. НОИ не приема, че масово българите-емигранти не губят връзка с България, с близките си, прибират се редовно, имат постоянен адрес в страната, не продават имотите си тук и т.н. В исторически план още от времето на Възраждането българите са пътували в чужбина „на гурбет“, за да извършват търговия, изпращали са децата си да учат в учебни заведения в европейски държави. Болшинството от тези хора не са имали намерение да остават завинаги извън страната, а тъкмо обратното – отивали са с идеята да се върнат в България, не са скъсвали връзка с близките и семействата си.
Абсурдна е тезата, която развива в актовете си НОИ, че компетентна да изплаща обезщетенията е институцията на чуждата държава. Българите се регистрират в НОИ именно с документ, удостоверяващ, че се прекратили трудова дейност в чужбина и не желаят да се ползват от обезщетението там. Ако те желаеха това, биха подали съответните документи, а не да се снабдят със специфичния документ, предназначен именно за използване в друга държава от ЕС. Следва да се има предвид, че осигурителните системи на държавите от ЕС са свързани именно за целите на общия пазар и движението на хора като част от политиката на ЕС. Това дава възможност на лица, работили в една държава-членка, да получават обезщетението за безработица в друга.
За радост на засегнатите лица, при представяне на достатъчно доказателства, административните съдилища приемат аргументите в подкрепа на това, че същите са имали постоянно пребиваване по смисъла на европейското право в България, а не в чуждата държава, в която са работили. Забелязваме порочната практика НОИ да отказва изплащане на обезщетения на българите, работили в чужбина, въпреки известната на институцията съдебна практика. Ето защо е важно лица, получили откази от НОИ за изпращане на обезщетения, веднага да потърсят правна помощ, за да не пропуснат сроковете за обжалване.
Настоящата статия отразява виждането на адв. Ясен Крайчев, има информативен характер и не представлява правна консултация. Кантора Крайчев Партнърс разполага с богат опит в областта на административното право и воденето на дела срещу държавни институции. Ако желаете да ни ангажирате, не се колебайте да поискате оферта и да го направите.