Т.нар. бързи кредити са нарицателно за потребителски заеми, предоставяни от небанкови финансови институции. Вече повечето хора са наясно, че договорите с фирмите за бързи кредити са изпълнени с нищожни клаузи, противоречащи на Закона за потребителския кредит и общите правила на Закона за задълженията и договорите. По темата са написани много статии и е налице изобилна съдебна практика по дела на потребители срещу небанкови финансови институции. Когато потребител е платил по нищожни клаузи, то платеното подлежи на връщане от страна на кредитора.
Наличната информация в интернет обаче често оставя грешни впечатления у засегнатите лица. У доста от тях се формира впечатлението, че едва ли не не дължат нищо, защото договорите или части от тях са нищожни. Ето защо дебело подчертаваме, че при всички случаи заемополучателят дължи връщане на главницата по кредита. С това е свързана и друга особеност – практика на фирмите за бързи кредити е при заведен установителен иск за недължимост на суми срещу тях, но при невърната главница, да завеждат насрещен иск срещу потребителя именно за нея. В тази ситуация насрещният иск е основателен, което води до присъждане на такси и разноски по делото. Ето защо на първо място теглилият бързи кредити трябва да изясни с адвоката си какво и колко е връщал, за да се изгради цялостна стратегия за решаване на проблема.
Причините за прибягване до бързи кредити са различни – неосведоменост, лабилност, зависимости и др. Рядко дадено лице остава само с един подобен кредит. За повечето тегленето на нови заеми се превръща в абонаментна услуга – тегли се един, за да се погаси други и се влиза в спирала на кредити, която увеличава общата задлъжнялост. Ето защо консултиращият адвокат следва да помисли както за стратегия, така и за възможности за прекъсване на този порочен кръг. Един от вариантите е рефинансиране чрез заем от друг кредитор с цел изплащане поне на главници по текущи кредити, както и финансиране на делата /по които се дължат държавни такси и депозити за вещи лица/.
Част от стратегията е и преценка с кои дела да се започне първо – по активни или по вече погасени кредити, по кои договори има шанс да се върнат най-много платени неоснователно пари и др.
Важен съвет към всички кредитополучатели е да пазят документите за всеки отделен кредит и по възможност да ги систематизират – договори /без значение дали са сключени онлайн или физически/, платежни /най-често се използва Изипей/, удостоверяващи връщането на суми, есемеси /правят се скрийншоти/, удостоверения за липса на задължения и др. Когато тези документи са налице, работата по случая е значително улеснена – не се налага да се изисква информация от кредитодателите, улеснява се и доказването в рамките на съдебния процес.
В обобщение:
- Пазете всички документи – договори, платежни, имейли.
- Намерете си адвокат, който не просто да започне да води дела от ваше име, а да изгради цялостна стратегия за излизане от спиралата с бързи кредити.
- Не се поддавайте на натиск от страна на представители на фирмите за бързи кредити и не подписвайте нищо без консултация с вашия адвокат – с един подпис е възможно да загубите възможността си да се защитите.
Настоящата статия отразява виждането на адв. Ясен Крайчев, има информативен характер и не представлява правна консултация. Кантора Крайчев Партнърс разполага с богат опит в областта на облигационното право, потребителската защита и воденето на дела срещу кредитни институции. Ако желаете да ни ангажирате, не се колебайте да поискате оферта и да го направите.