Законът за несъстоятелност на физическите лица бе обнародван с ДВ бр. 54/04.07.2025 г. Освен голямата необходимост от нормативно уреждане на тази материя, приемането на закона е част от Националния план за възстановяване и устойчивост. Основната цел на ЗНФЛ е да бъдат удовлетворени кредиторите на длъжника в едно общо съдебно производство като съществува и възможност за освобождаване на добросъвестния длъжник от заплащане на неудовлетворените вземания.
ЗНФЛ е в сила от 08.07.2025 г. но в 9-месечен срок от влизането в сила на ЗНФЛ министърът на правосъдието трябваше да издаде Заповед за въвеждане в експлоатация на Регистър на несъстоятелността на физически лица. Издаването на тази заповед се забави и едва от 03.08.2026г. може да се подава молба за откриване на производство по несъстоятелност по този закон.
ЗНФЛ се прилага по отношение на физически лица – потребители, които са неплатежоспособни и добросъвестни длъжници. Това означава, че ако едно лице е търговец или предприемач по смисъла на Търговския закон, спрямо него ЗНФЛ няма да намери приложение. В случай че са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност както по ТЗ, така и по ЗНФЛ, приложение ще намерят разпоредбите на Търговския закон.
Производството се инициира доброволно по молба от длъжника. Ако е подадена такава молба в производството имат право да участват всички негови кредитори. В това производство приложение намира и принципът за доброволно изпълнение – чрез извънсъдебно споразумение между страните или чрез план за погасяване на задълженията.
Важно уточнение е, че производството по несъстоятелност по отношение на едно ФЛ може да се инициира, да протече и да завърши / с влязло в сила съдебно решение или прекратено поради установяване на недобросъвестност на длъжника/ само веднъж.
Изисквания към физическото лица, което може да обяви личен фалит.
Лицето трябва да е:
- неплатежоспособно – трябва в продължение на повече от 12 месеца да не е в състояние да изпълни изцяло или частично едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати
- добросъвестно – да поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и, който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си
В ЗНФЛ изрично са предвидени 11 хипотези, в които длъжникът се счита за недобросъвестен и в този случай няма да има право да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, а, ако настъпят по време на производството – то следва да се прекрати. Хипотезите са:
- при извършено престъпление за злоупотреба с доверие; против кредиторите или против финансовата, данъчната или осигурителната система, освен ако е реабилитиран;
- ако длъжникът е работоспособен, но 1 г. преди подаване на молбата не е извършвал трудова или друга дейност, която е източник на доходи;
- ако 3 г. преди подаване на молбата е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество;
- ако се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност или е учредил вещно обезпечение – ипотека или залог, за чуждо задължение или ако е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството основни жизнени потребности, и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му, или се е разпоредил със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото през последните 3 г. преди подаване на молбата или след това, но преди постановяване на решението, с което се открива производството по несъстоятелност;
- ако се е разпоредил със свое имущество на значителна стойност в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните 2 г. преди подаване на молбата или след това, но преди постановяване на решението, с което се открива производството по несъстоятелност;
- ако е представил пред съда или синдика относими за производство по несъстоятелност неверни или непълни данни или неистински документи за своето имущество или доходи, или не е уведомил за придобиване на имущество;
- ако умишлено е препятствал упражняването на правомощията на съда или на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността;
- ако не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина;
- ако в хода на производството е променил настоящия си адрес или адреса за призоваване и не е уведомил в 7-дневен срок за това съда или синдика;
За липсата на тези обстоятелства, длъжникът следва да попълни декларация, която да се приложи към молбата за откриване на производството.
Как протича производството? Производството се открива по молба на длъжник – ФЛ, който е неплатежоспособен, добросъвестен и, спрямо който такова производство вече не е завършило с влязло в сила съдебно решение или не е прекратено поради установяване на неговата недобросъвестност.
Съдържание на молбата: обстоятелства относно трудовата заетост, неплатежоспособността и имущество на длъжника, както и искане за откриване на производството по несъстоятелност.
Приложения към молбата:
- Декларация /по образец/ относно: гражданското и семейното състояние на длъжника; липсата на основания за недобросъвестност; опис на личното имущество, имуществото СИО и имуществото в съсобственост – вещи, права върху вещи, вземания и доходи за последните 12 м., и по възможност – уточнение дали имуществото е секвестируемо или несеквестируемо, начина на придобиването му, дали има тежести върху него, както и данни относно неговите длъжници; списък на кредиторите с посочване на име/ наименование, ЕИК и адреси, вземанията с посочване на основание, размер, обезпечения и падеж; справка за съдебните, арбитражните и изпълнителните производства срещу и от длъжника; списък на извършените от длъжника плащания в брой или чрез паричен превод, които надвишават 1 МРЗ, и получателите им през последните 12 м.;
- документи, удостоверяващи декларираните обстоятелства относно имуществото, доходите и задълженията към кредиторите;
- извлечения от всички сметки на длъжника в банки и други доставчици на платежни услуги;
- план за погасяване на задълженията;
- доказателство за уведомяване на НАП;
- документ за платена държавна такса – възможно е освобождаване от ДТ.
Подадената молба се обявява в РН и в 14-дневен срок всеки един от кредиторите на длъжника може да направи възражение, че не са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност. Ако не са направени възражения и не се налага събиране на други доказателства, в 1-месечен срок от изтичането на срока за възражения, съдът разглежда молбата в закрито заседание. Ако са направени възражения или се налага събиране на други доказателства, съдът призовава молителя и разглежда молбата при закрити врата. Преди да постанови решението, ако това се налага, съдът може да наложи обезпечителни мерки, от които да се ползват всички кредитори на несъстоятелността или да постанови спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника. При налагане на обезпечителни мерки, те имат действие до постановяване на решението.
Ако са налице законовите предпоставки, съдът постановява решение, с което открива производството по несъстоятелност, обявява длъжника за неплатежоспособен, назначава синдик, определя специалната банкова сметка на длъжника и налага обща възбрана /вписва се в ИР по искане на синдика/ и запор и може да наложи други обезпечителни мерки.
Това решение се обявява в РН и има незабавно действие по отношение на всички. От обявяването му започва да тече 14-дневен срок за обжалване на решението от кредиторите. Решението на въззивния съд е окончателно – двуинстанционност на производството като има няколко изключения.
Ако не са налице законовите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, молбата се отхвърля, а решението подлежи на обжалване от длъжника в 14-дневен срок от обявяване на решението в РН.
След като бъде открито производството по несъстоятелност.
- След като бъде открито производството, длъжникът няма право да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика. Ако такава сделка бъде сключена, тя е нищожна по отношение на кредиторите и прави длъжникът недобросъвестен. От това правило са изключени плащанията на задължения, свързани със задоволяване на жизнените потребности на длъжника до размера на неговия несеквестируем доход.
- На следващо място, всички плащания към длъжника се извършват по определената от съда банкова сметка и се приемат от синдика.
- Съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела за вземания срещу длъжника се спират.
- След откриването на производството по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, с изключение на дела за защита на права на трети лица, собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността и за парични вземания срещу длъжника, обезпечени с имущество на трети лица.
- Спират се и изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
- Не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК и ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност, освен от съда по несъстоятелността по искане на синдика, длъжника или кредитора.
- Вземане към длъжника, възникнало след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност се удовлетворява на падежа, а, ако не бъде удовлетворено – по реда на чл. 16 от ЗНФЛ.
Кредиторите имат право да предявят своите вземания:
– писмено пред съда по несъстоятелността в 3-месечен срок от обявяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност
– установеното с влязъл в сила акт публично вземане се вписва служебно от синдика
След установяване на вземанията и списъка с кредитори, се определя масата на несъстоятелността.
Масата на несъстоятелността обхваща всички имуществени права на длъжника, както и една втора част от вещите и правата върху вещи – съпружеска имуществена общност, с изключение на несеквестируемото имущество на длъжника. След това се извършва процедура по разглеждане и приемане на плана за погасяване на задълженията на длъжника.
Кога всъщност физическото лице се обявява в несъстоятелност?
Съдът обявява длъжника в несъстоятелност, когато:
– предвидения от закона срок не е бил предложен погасителен план;
– предложеният план не е бил допуснат от съда до разглеждане от събранието на кредиторите;
– предложеният план не е бил утвърден от съда.
С решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност той се лишава от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и се постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.
Това решение се обявява в РН и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от обявяването.
Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност като непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението.
Осребряването на имуществото се извършва по реда на Глава 43 от Търговския закон. Продажбата на имуществените права от масата на несъстоятелността се извършва от синдика след разрешение на съда, а при продажба на вещ – СИО, съпругът недлъжник има право да получи половината от продажната цена.
Осребреното имущество се разпределя, когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства. Сметката за разпределение се изготвя от синдика като той я обявява в РН и я представя на съда. Спрямо нея могат да се правят възражения от длъжника и от всеки кредитор. Сметката се одобрява от съда с определение, което също се обявява в РН. Това определение също подлежи на обжалване. Когато то влезе в сила синдикът изпълнява сметката за разпределение.
Възможно е кредитор да предяви вземането си и след като вече е извършено разпределение като в този случай той ще бъде включен в следващите такива.
След като бъдат платени всички задължения на длъжника остатъкът от масата на несъстоятелността му се предоставя. Ако масата на несъстоятелността бъде изчерпена, синдикът представя отчет на съда. В 14-дневен срок от представянето му съдът свиква заключително събрание на кредиторите.
Прекратяване на производството
Производството се прекратява с решение на съда, когато:
– след откриване на производството бъде установено, че не е налице някоя от предпоставките за откриването му;
– са изплатени задълженията;
– масата на несъстоятелността е изчерпана;
– при сключване на извънсъдебно споразумение.
Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване в 14-дневен срок от вписването му в РН.
Не подлежат на погасяване следните вземания:
– обезпечени с ипотека или залог, доколкото обезпечението не е използвано за удовлетворяване на кредитора;
– за глоби;
– за непозволено увреждане;
– за издръжка по закон;
– възникнали след откриване на производството по несъстоятелност;
– задълженията на поръчителите и солидарно задължените с длъжника лица;
– вземанията на неудовлетворените в производството по несъстоятелност кредитори, обезпечени със залог или ипотека от трети лица.
Както е видно, става въпрос за едно сложно производство, аналогично на производството по несъстоятелност за търговци. Това трябва да се има предвид от всички длъжници, които са очаквали, че обявяването на личен фалит ще бъде бърза и лесна процедура, извършваща се просто с подаване на молба. Ето защо при предприемане или обмисляне на подобен ход, е силно препоръчително да се използва помощ от адвокат.
Адвокатска кантора Крайчев Партнърс притежава дългогодишен опит с граждански и изпълнителни дела, както и с дела срещу фирми за бързи кредити. В случай че имате натрупани задължения, не се колебайте за запазите час за консултация.