1. Мащаб и същност на проблема
В периода 2005–2008 г. значителен брой ипотечни и потребителски кредити в България бяха отпуснати, деноминирани или обвързани с курса на швейцарския франк (CHF). Впоследствие рязкото поскъпване на франка спрямо лева и еврото доведе до драстично нарастване на дълговото бреме на хиляди домакинства — в много случаи месечните вноски нараснаха с 50–80% спрямо първоначално договорените, без реалната задлъжнялост по главницата да намалее съответно.
Съдебната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния касационен съд (ВКС) през последните години очерта ясни правни основания, на които кредитополучателите могат да се позовават, за да оспорят действителността на отделни клаузи или на договора като цяло.
2. Правна рамка
Приложимата защита се основава основно на:
- Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори;
- чл. 143–148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), транспониращи директивата в българското право;
- чл. 26, ал. 1 и чл. 146 ЗЗД във връзка с нищожност на клаузи, накърняващи добрите нрави или неравноправни по смисъла на ЗЗП;
- субсидиарно — общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) относно неоснователното обогатяване (чл. 55 и сл.), приложими при връщане на недължимо платени суми след установяване на нищожност.
Централен елемент на защитата е разпоредбата на чл. 4, § 2 от Директивата, съгласно която клауза, определяща основния предмет на договора (какъвто по правило е клаузата за валутния риск), е изключена от контрол за неравноправност само ако е формулирана на ясен и разбираем език — т.нар. изискване за прозрачност в материален смисъл, а не само граматическа разбираемост.
3. Релевантна практика на Съда на ЕС
Решение по дело C-26/13 (Kásler) поставя основите на разграничението между клаузи, определящи главния предмет на договора, и клаузи, които не попадат в тази категория и подлежат на пълен контрол за неравноправност.
Решение по дело C-186/16 (Andriciuc и др. срещу Banca Românească) е ключово за кредитите в чуждестранна валута: СЕС приема, че клауза, прехвърляща валутния риск върху потребителя, отговаря на изискването за прозрачност само ако банката е предоставила на потребителя достатъчна информация, позволяваща му да прецени икономическите последици от съществено обезценяване на националната валута спрямо валутата на кредита — а не просто формално обяснение на механизма на превалутиране.
Определение по дело C-117/23 от 18 октомври 2023 г., постановено по преюдициално запитване на Софийски апелативен съд във връзка с договори за кредит в CHF, сключени от „Юробанк България“ АД (правоприемник на бивша Пощенска банка), е особено значимо за българската практика. СЕС приема, че при установена неравноправност на клаузите, прехвърлящи валутния риск, и невъзможност договорът да продължи да съществува без тях, националният съд следва да обяви договора за нищожен в цялост, ако това не поставя потребителя в по-неблагоприятно положение.
Решение по дело C-520/21 (Bank M.) от 15 юни 2023 г. е от съществено значение за имуществените последици при обявена нищожност на договор за кредит. СЕС постановява, че директивата не допуска банка да претендира от потребителя обезщетение за ползването на предоставения капитал отвъд връщането на главницата, докато насрещните претенции на потребителя към банката не се ограничават до вноските — той може да търси и допълнителни обезщетения, доколкото това не противоречи на принципа на пропорционалност и на целите на директивата.
Решения по дела C-484/21 (Caixabank) и C-561/21 (Banco Santander), постановени в едно и също заседание на 25 април 2024 г., уточняват началния момент, от който тече давностният срок за иска за връщане на платеното въз основа на неравноправна клауза — а именно моментът, в който потребителят е узнал или е могъл разумно да узнае за неравноправния характер на клаузата, а не моментът на самото плащане. Това има пряко практическо значение при преценка на погасителна давност по искове за реституция.
4. Практика на ВКС
Върховният касационен съд възприема в голяма степен тълкуването на СЕС, като приема, че клаузи, предвиждащи погасяване на кредита в чуждестранна валута с поемане на валутния риск изцяло от потребителя, са неравноправни, когато банката не е изпълнила задължението си за представяне на конкретна информация за възможните курсови колебания и свързаните с тях рискове към момента на сключване на договора. Преценката се извършва конкретно за всеки договор, като се отчитат обстоятелствата към датата на сключването — не с обратна дата, съобразена с последващото развитие на курса.
5. Процесуални аспекти, които следва да се имат предвид
- Предмет на иска: в зависимост от конкретиката на договора, искът може да е за прогласяване на нищожност на отделна клауза, за нищожност на договора в цялост, или за връщане на недължимо платени суми (кондикционен иск).
- Доказателствена тежест: върху банката пада тежестта да докаже, че е изпълнила задължението си за прозрачност и адекватно информиране на потребителя относно валутния риск.
- Давност: съобразно практиката по C-484/21 и C-561/21, давностният срок за исковете за реституция не започва да тече автоматично от датата на плащане, а от момента на узнаване на неравноправния характер на клаузата — обстоятелство, което следва да се обосновава конкретно във всеки отделен случай.
- Индивидуална преценка: изходът зависи съществено от конкретния текст на договора, представената при сключването документация (включително подписани декларации за информираност) и поведението на страните.
6. Заключение
Съществува установена и последователна практика на СЕС, потвърдена в значителна степен от ВКС, която създава реални правни основания за оспорване на кредити в швейцарски франкове, при които банката не е изпълнила задължението си за прозрачно и конкретно информиране на потребителя относно валутния риск. Всеки случай обаче изисква индивидуален правен анализ на конкретната договорна документация, поради което е препоръчително засегнатите кредитополучатели да потърсят консултация с адвокат, преди да предприемат съдебни действия.
Настоящият материал има информативен характер и не представлява правен съвет по конкретен случай. За преценка на конкретните права и възможности е необходима индивидуална консултация. Кантора Крайчев Партнърс разполага с богат опит в областта на облигационното право, потребителската защита и воденето на дела срещу кредитни институции. Ако желаете да ни ангажирате, не се колебайте да поискате оферта и да го направите.