Повечето хора свързват използването на адвокатски услуги предимно със съдебни дела. Воденето на дела обаче е само една част от дейността на адвоката, един инструмент за постигане на дадена цел, например разрешаване на спор. Това, което се пропуска в много случаи е, че спорове могат да се уреждат и извънсъдебно – чрез други способи. Най-популярните от тях ще разгледаме в настоящата статия.
Често от адвокати, особено от по-старото поколение, клиентите чуват: „ти си заведи дело, пък после ще го мислим“ или „завеждаме дело за делба директно, няма защо да говорим с другите наследници“. Този подход е правилен единствено когато чрез завeждането на съдебното дело се гарантират дадени интереси на клиента /например прекъсване на давностен срок/ или се предотвратяват по-големи щети /например чрез обезпечение на бъдещ иск/.
Много пъти обаче предприемането на съдебни действия задълбочава спора, намалява шансовете за доброволното му уреждане, както и натоварва страните с разноски, след извършването на които те не виждат смисъл да полагат усилия в друга насока.
Винаги клиентите следва да имат предвид, че съдебните производства:
- Крият рискове и дори при налична съдебна практика и възможно да не приключат съгласно очакванията;
- Винаги са свързани с разходи – адвокатски хонорар, държавни такси, депозити за вещи лица, за особени представители и др.;
- Отнемат време, като в зависимост от конкретния съд може да варира значително.
Ето защо след анализ и първоначална консултация могат да се използват следните способи – заедно, последователно или в различни комбинации.
- Изпращане на покани.
В много случаи една изпратена официална покана чрез адвокат постига ефект, тъй като сигнализира на другата страна, че изпращачът е погледнал сериозно на въпроса и разрешаването му. Често пъти поканата води до иницииране на преговори и доброволно разрешаване на спора. Ако това не стане, обикновено другата страна връща отговор. Тази кореспонденция може да бъде използвана в последващ съдебен процес.
- Преговори и медиация.
Медиацията като процедура така и не стана популярна в България. Въпреки това, опитните адвокати така или иначе използват комуникационните си умения и при инициирани преговори често сближават позициите на страните и ги довеждат до сключване на извънсъдебно споразумение. Това е най-добрият вариант за изход на един спор. Преговорите и доброволното уреждане на спора не обтягат отношенията между страните така както го правят съдебните процеси.
- Арбитраж.
Арбитражът е способ за отнасяне на даден спор не пред съд, а пред специална институция или арбитър по специални правила, за които страните са се споразумели. През последните години заради някои практики арбитраж стана „мръсна дума“ в България. Въпреки това арбитражното производство има редица предимства:
- Бързина /едноинстанционно е/;
- Ефективност /страната може да се снабди с изпълнителен лист/;
- Конфиденциалност;
- Възможност за насочване към арбитражна спогодба;
- Икономическа ефективност – таксите могат да бъдат по-малки в сравнение със съдебните.
Съгласно българския Граждански процесуален кодекс, на арбитраж не подлежат спорове относно:
- вещни права или владение върху недвижим имот;
- издръжка;
- трудови правоотношения;
- граждански иск в наказателното производство.
За да може един имуществен спор да се разгледа от арбитраж, то е необходимо в договор да бъде включена арбитражна клауза. Ако такава липсва, може да се сключи отделно арбитражно споразумение и на по-късен етап.
Настоящата статия отразява виждането на адв. Ясен Крайчев, има информативен характер и не представлява правна консултация. Кантора Крайчев Партнърс разполага с богат опит в областта на облигационното право и извънсъдебното уреждане на спорове. Ако желаете да ни ангажирате, не се колебайте да поискате оферта и да го направите.